Вятърът знае името ми - Исабел Алиенде 

by: Йоана Христова Христова 

    

     "Вятърът знае името ми", заглавието на книгата идва от вярата, че дори когато децата са изгубени, безименни в статистиките, или дори отделени от корените им "вятъра знае името им" е символ на идентичността, която не може да бъде напълно заличена от бюрокрацията. Това е поредната добре написана история, създадена от майсторската ръка на грандамата, на латиноамериканската литература - Исабел Алиенде. Книгите й са истински празник за българските читатели, които са любители на историческите романи. "Вятърът знае името ми" е титаничен разказ за; войната, травмата от принудителната емиграция, разделянето на семействата, родителската саможертва, и несломимия дух за оцеляване. 

    

    Романът се развива с две различни времеви пространства. Историята обхваща период от 80 години. Това е разказ за две деца с почити еднакви съдби.

Самуел Алдер 1938 година

     Самуел Алдер е един от двата основни стълбове в романа на Исабел Алиенде. Образът му е представен като мост между настоящето и бъдещето въплъщавайки, колективната травма на изгнаничеството, но и триумфа на човешкия дух над жестокостта. Музиката и цигулката е най - важният елемент от идентичността на Самуел Алдер. Инструментът се превръща в неговия единствен дом и се превръща в котва към миналото, и терапия срещу депресията. С музика малкият Самуел успява да изрази болката си, за която не може да намери думи. Свиренето на цигулка успява да го спаси от пълно емоционално отчуждение, по - късно в САЩ тя се превръща и в негова професия. 

Анита Диас е седемгодишно момиченце, което е отделено от майка си на границата със САЩ. Слепотата й е следствие от катастрофа, в която умират нейната сестричка Клаудия и баща й. Тя е изключително интелигентно дете с огромно въображение, което й помага да се съхрани от жестокостите, които я съпътстват. 

    

        Портретът на Анита Диас, ясно илюстрира една от любимите теми на Исабел Алиенде - че децата преживели психологическа травма, се нуждаят от спасителен кръг, за да се върнат към живота. Благодарение на социалната работничка Селена Дуран, адвокатът Франк Анджилери и леля й Летисия. Тя започва да излиза от своята изолация. Любовта, грижата и борбата за юридическото й устройство действат, като терапия, която постепенно разсейва "мъглата сред очите й й позволява отново да се свърже със земния свят. 

Анита Диас е литературен символ на децата-бежанци по - целият свят. Превърнали се в невинни жертви на геополитически конфликти. Психологическият й портрет е едновременно разтърсващ и обнадеждаващ. Той показва, как дори най - малкото човешко същество може да изгради защитни стени от фантазия, стига накрая да получи разбиране, любов, подкрепа и човечност. 

       Образи като Селена Дуран и адвокат Франк Анджилери, са символи на надеждата за тези безименни деца. Ролята им е ключова, за психологическата помощ при децата. Те са ангелите, които се борят с несправедливостта, с бюрокрацията и са символ на човещината и институционалната подкрепа. 

   Романът е изграден с типичния за Алиенде топъл, лиричен и същевременно реалистичен език. Тя не се страхува да покаже суровата истина за държавната жестокост и бежанските лагери, но я балансира с нотка на магически реализъм, надежда и духовно оцеляване. Историите на Самуел и Анита се срещат накрая, за да покажат, че травмите от миналото и настоящето са взаимосвързани и че миграционната криза не е ново явление, а вековна човешка драма.  

        

   "Вятърът знае името ми" е дълбоко хуманен и навременен роман, който надхвърля рамките на художествената литература, за да се превърне в своеобразен манифест на нашето време. 

  Книгата е мост между миналото и настоящето. Алиенде показва,че историческите трагедии не остават затворени в архивите. Ужасът на влака "Киндерстоп" от 1938 година и съвременната американска политика, за разделяне на семейства на границата с Мексико от 2019 година са огледален образ, на едно и също човешко безумие - бюрократичната жестокост към най - беззащитните. Той е напомняне, колко крехка е детската психика, но и колко изумително устойчива може да бъде тя, когато е подкрепена с любов, надежда и въображение. 

  Въпреки мрачния фон, от войните, насилието, бежанските лагери и политическият цинизъм, посланието на книгата е дълбоко оптимиистично. Романът ни учи, че спасението на света започва с простичкият акт на съпричастност - когато един човек реши да види отвъд статистиката и да чуе истинското име на друго човешко същество.