22 Септември 118 години Независима България 

Дигиталната независимост: Новият 22 септември за България

        by Йоана  Христова 

   

Пренасянето на идеите от Манифеста през 1908 година, в контекста на XXI век. изисква напълно ново определение на понятието "независимост". 

Ако преди повече от век суверенитетът се е извоювал, чрез скъсването на политическите и власалните връзки с империята, и плащането на финансови компенсации. Днес 118 години по - късно независимостта е многопластова битка за икономическа автономност, технологично превъзходство и и информационна независимост.

 В съвременният свят, фразата "политически суверинитет" остава куха, ако не е подкрепена  от силна икономическа и технологична разнообразност. 

    Уроците от миналото. И какво научихме от тях?  

    Историята често е наричана "учителка на народите" , но най - честият урок, от нея е че хората рядко или изобщо не си вземат поука. Основни моменти от българската история, като; Независимостта (1908), Съединението, и повратните кръстопътища, пред които България се изправя през своята многовековна история ни показва и вечния парадокс, с който се сблъскваме, бляскавият държавен потенциал и тежкото всекидневно повторение на едни и същи грешки. През 1908 г. нашият политически елит, макар често раздиран от вътрешни борби, успява да се обедини около една национална идея и да изиграе перфектно международната карта във време на криза между Великите сили. От това миналото ни показа, че когато действаме с увереност, светът се съобразява с нас. За съжаление обаче, твърде често в съвременната ни история този дух на откритост отстъпва пред комплекса за малка държава, партизанското дребнавене и чакането на заповеди „отвън“.

    

    През 1908 година България прозорливо изчаква, перфектния геополитически момент, за да отхвърли финансовите плащания към Берлинския договор, така и днес страната ни трябва стратегически да отстоява своите национални интереси на глобалните пазари. Съвременният суверенитет ясно се изразява в диверсификацията на енергийните доставки, изграждане на стабилна собствена база с висока добавена стойност и последователно намаляване зависимостта от външни суровинни монополи, за да не бъде България заложник на външни икономически сътресения. 

                         Урокът и цената на свободата и икономическата                         самостоятелност. 

Националното обединение срещу  икономическото разделение

          

Независимостта никога не се е купувала само с декларации, а с безкомпромисна дипломация, средства и лични жертви – истина, която България болезнено научава през 1908 г., плащайки скъпо за своето признание чрез тежки финансови компенсации и последвали исторически бури. Този урок директно ни разкрива, че политическият суверенитет остава куха фраза без надеждна икономическа стабилност, макар и до днес страната ни все още да се бори с последствията от енергийни зависимости, чужди монополи и липса на дългосрочна визия за собственото производство. На практика най-великите ни успехи – като Съединението през 1885 г. и Независимостта през 1908 г. – никога не биха били възможни, ако българското общество и институциите не бяха надмогнали партийните страсти в името на висшия национален интерес, докато всеки път, когато сме се разделяли, сме понасяли тежки загуби. Въпреки че историята ни го доказва недвусмислено, това е урокът, който най-трудно запаметяваме, тъй като и днес обществото ни остава дълбоко поляризирано, а политическата класа твърде често продължава да поставя тесните партийни и лични интереси над държавния приоритет. 

     Историята може да не се повтаря дословно, но тя непрекъснато ни изпраща знаци, доказвайки, че успехът е привилегия само на подготвените, смелите и обединените, което поставя големия въпрос не просто дали познаваме миналото си, а дали притежаваме мъдростта да приложим неговите най-добри уроци в бъдещето. 

        В този контекст се появява една болезнена дилема: като общество българите сякаш по-често потъват в носталгия по минали успехи, вместо съзнателно да ги надграждат, и твърде лесно се поддават на цикъла от повтарящи се исторически грешки, където разделението и недоверието надделяват над общата цел.