КАРИСА БРОУДБЕНТ 

      ДЕЦА НА ПАДНАЛИ БОГОВЕ  

    "Деца на Паднали Богове" е втората книга от поредицата "Войната на изгубените сърца" от Кариса Броудбент, ни потапя във вълнуващият свят на Тисаана и Максинтариус Фарлионе. Книгата е сложно изграден роман, тъй като в нея се пресичат границите на епичното фентъзи и модерното роментъзи. В първата книга "Дъщеря на никой свят" авторката ни представя история за оцеляване и личностно израстване, то втората книга е мащабно описание на войната, властта и травмата.

    

    Докато първата книга ни показва оцеляването и личностното израстване на героите, то тук авторката поставя като централна тема, психологическата травма на героите. Броудбент не я използва просто като детайл в описанието на героите, а я превръща в основен двигател на техните действия.

     Главните ни герои Макс и Тисаана са жертви на психологическите травми нанесени им от миналото. Магията на Макс е изцяло свързана с неговите емоции, което се превръща в изцяло физическа заплаха за настоящето, при Тисаана загубата на автономност, след като се е освободила от физическо робство, тя доброволно влиза в политическо и магическо такова, за да спаси хората си. Нейната лична борба, е да запази разсъдъка си под силата на Решайе. 

       
   

        В много фентъзи романи, границата между доброто и злото е силно изразена. Обикновено институцията Ордените е символ на светлина и добрина. Тук Кариса Броудбент абсолютно разбива това правило, и преобръща целият свят на обратно, което превръща книгата от тийнейджърско фентъзи в зряла психологическа философска драма. Авторката взема определението за "справедливата война" където доброто се бори срещу абсолютното зло и го разрушава из основи. С това Кариса Броудбент иска да покаже на своите читатели, че всеки ред изисква абсолютна бруталност, за да се поддържа. 

       

     В книгата "Деца на паднали Богове"  Ордените са пазители на висши ценности, но същевременно купуват, продават и експлотират хора. Авторката изследва парадокса на едно общество, което се смята за "просветено", изграждайки просперитетите си на гърба на роби. Ордените използват чувството за страх, промиване на мозъци и физическо осакатяване са само част от методите им, за да държат обществото под контрол. Броудбент много добре илюстрира как институциите, които са инструмент в защита на човечеството се превръщат, в негов най - голям подтисник.  

        

        Най - смелото решение на авторката е да отнеме моралните избори на Макс и Тисаана, като ги превръща в чудовища за масово унищожение. Отпушвайки силата си и тази на Решайе - Тисаана не просто побеждава врага, тя напълно го заличава. Кариса Броудбент представя на читателите тази сцена без никаква романтика, и с цялата бруталност - това са писъци, горяща плът, разкъсани тела и удавените във кръв млади войници са само част от бруталното описание на част от войната. Протагонистите в романа не извършват тези актове от злоба, а от абсолютно отчаяние. Те са принудени да избират по - малкото от двете злини, унищожение на врага или загуба и робство на собствения им народ. Това е класическа дилема "целта оправдава средствата", при която всяка победа оставя белези. 

       Кариса Броудбент поставя читателя в абсолютно неудобна етична позиция. Четейки книгите от поредицата "Войната на изгубените сърца" ние обикваме героите Макс и Тисаана, а тук сме поставени пред абсолютен когнитивен дисонанс. В "Деца на паднали Богове", авторката преобръща всичко, предизвиквайки вътрешен конфликт в читателите, когато Тисаана и Макс, се превръщат в оръжия без морален избор. Каква е цената, която трябва да платят за свободата си?, и това ли са единствените методи за победа. 

     Майсторството на Броудбент се крие в това, че тя придава човечност на чудовищността, че авторката не превръща героите си в социопати. Тисаана и Макс изпитват вина, повръщат след битка  изпитват ужас и усещат как губят частици от душата си. Читателя усеща този разпад, и разбира, че от войната никой не излиза чист. 

        В "Деца на паднали богове" концепцията за "справедливата война" е напълно разрушен от Кариса Броудбент. Тя доказва, че във войната няма истински победители, а има само оцелели чудовища и мъртви невинни. Романът ни кара да се запитаме. Ако за да победиш тиранията, трябва да приемеш нейните методи, тогава ти самият не се ли превръщаш в новият тиранин?