"Игра на Криеница" - Сьорен Свойенструп

Едно, две, три, ... убиец те следи

четири, пет, шест ... как ще спиш нощес?

"Игра на криеница" отново ни среща с детективският тандем - Ная Тулин и Марк Хес, те са сърцето на тази поредица от психологически романи. Тяхната връзка започна със случая "Кестеновия човек" , и тук те се събират отново, за да разкрият поредната заплетена загадка, която остава недовършена от бащата на Ная Тулин.

НАЯ ТУЛИН - МЕЖДУ ДЪЛГА И ВИНАТА.

Тулин е по - уверена, но и по цинична към системата, изморена от бюрокрацията в полицията, тя се разкъсва от вината, че не отделя достатъчно внимание на дъщеря си. Темата за "лошият родител" я засяга лично, тъй като Тулин приема случаите по които работи, като огледало на собствният си живот. След връзката им в "Кестеновия човек", и появилата се химия между тях, Тулин се опитва да държи Марк Хес - партньор в работата настрани от личният си живот, за да не усложнява нещата, но това се оказва неизбежно.

МАРК ХЕС - ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЕДИНАКА

Той все още носи белезите от миналото си. Хес приема завръщането си в Копенхаген, като бягство и търсене на изкупление. Своя престой в Европол той го приема, като лична загуба, която го преследва. Той е интуитивен и често работи извън правилата, виждайки детайли, които другите пропускат. В "Игра на криеница" Хес е изключително неуверен в това къде е неговото място. Връзката му с Тулин е наистина специална, защото той е единственият, който я разбира без думи. Химията им не се изразява в романтични жестове, а в обсесията да открият истината и споделеният мрак.

Динамиката на тандема Тулин - Хес е перфектна и допълваща се. Ная Тулин е методична и последователна в полицейските процедури, докато Марк Хес е импулсивен и разчита на "проблясъци" и чувство за престъпника. Свайструп не залага на дълги диалози между тях. Тяхната близост се усеща през погледите, съвместното пушене на цигари и общата умора. Авторът избягва типичната любовна история, връзката им е по - точно партньорство между двама души, които са твърде "счупени", за да имат нормални отношения, но твърде талантливи, за да работят сами. Тулин и Хес са абсолютни антиподи обединени от травмата. Те са и причината читателите да се завръщат към книгите на Сьорен Свайструп.

"Игра на криеница е новият психотрилър и продължение на "Кестенявият човек", - Сьорен Свойенструп. Тук отново проличава майсторството на датският автор, и защо е един от най - добрите скандинавски създатели на психотрилъри. С "Кестеновият човек" летвата и очакванията на читателите беше много вдигната много високо, но "Игра на криеница" не само я достигна, но и я надскочи с по - мрачна атмосфера и актуални теми.

Атмосферата в "Игра на криеница" е мранчна, студена, снежна и параноична, усещането че някой те наблюдава през камерата на телефона ти или се крие в сенките на собственият ти дом е предадено толкова реалистично, че предизвиква в читателите реални усещания на страх и паника.

В "Игра на криеница" Сьорен Свойенструп, разглежда актуални и наболели проблеми, които са абсолютно реалистични, в обществото ни и днес. Основната сюжетна линия, върху която автора се фокусира са; кибертормоза, психологическата уязвимост, разводът като травма, изолация, изкривената логика и цикълът на насилие.

Дигиталният тормоз е фактор, чрез който автора ни показва, колко сме уязвими всички в дигиталното пространство и най - вече децата. Социалните мрежи се превръщат в модерна площадка за "криеница", където границата между площадката за "криеница" и реалното пространство се размива. Парадоксалното в този напрегнат трилър е, че социалните мрежи изолират децата от родителите им създавайки пропаст, в която се настанява страхът.

Свайструп отново акцентира върху семейството, но в "Игра на криеница" той се фокусира върху децата - жертва на разведени родители и разрухата на семейството. В съдебните битки между родителите децата, често остават невидими или се оказват център и жертви в борбата за родителските права. В книгата автора ясно подчертава напрежението и токсичните отношения на които са подложени децата. Това ги прави страхливи и лесно манупулируеми.

Ролята на "спасителя" е и изкривената логика на убиеца, която вярва, че действа в името на децата. Той наказва родителите, които смята за "недостойни" или "вредни". Книгата ясно илюстрира, че насилието над деца в ранна детска възраст, по - късно се превръща в жестокост и мания за контрол.

Свайструп използва трилъра, за да зададе неудобния въпрос: „Колко добре познаваме света на нашите деца и правим ли достатъчно, за да ги защитим от сенките на собствените ни грешки?“

Ver menos